РА̀ЗПНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпна като прил. Остар. Книж. Разпънат. Народните учители — любимците, вождите — бяха наистина окаяни! Кърви струеха по самите им пранги, цепнатите глави на повечето от тях бяха паднали на гърдите като у разпнатия Исус. А. Страшимиров, Съч. V, 305.