РАЗПОВЍВАМ, -аш, несв.; разповѝя, -ѝеш, мин. св. разповѝх, прич. мин. страд. разповѝт, св., прех. Махам пелените от повито малко бебе, кърмаче; развивам. Противоп. повивам1. Хазайката вика под прозореца: — Даскалице, разпових бебето, ела да го намажеш. Н. Каралиева, ЯЧ, 43. Кака Дона сложи детето на края на кревата, дето лежеше Петко, и зафана да го разповива. Т. Влайков, Съч. II, 57. Влиза Графица, подава ѝ едното бебе. Стояна го поема, разповива го от пелените. В. Попов, Избр. пр, 41. Тя [бабата], като ме разповивала да ме къпе, дорде ме окъпе и повие, почти не премлъквала от да си приказва сама с мене уж. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 28. Послаха жените на другата страна и те си разповиха децата. Ив. Докторов, ЗД, 86. разповивам се, разповия се страд. и възвр. У нас децата са повиват и разповиват в продължението на 24 часа по веднаж. Знан., 1875, бр. 7, 108. Детето ритна няколко пъти и се разпови. Кл. Цачев, В, 32-33.