РАЗПОВЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разповивам и от разповивам се. При разповиване доносеното дете извършва непрекъснати енергични движения с крайниците. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 19. Делегации от по две или три девойки посещават домовете и тогава започва .., такова повиване, разповиване, опасване и окопчаване на новородени, .., такава весела суматоха от гласове, шумове, блъсканици, важности и церемонии, каквито могат да се видят единствено в подобни ситуации. Н. Доспевска и др., Избр. тв V (превод) [еа].