РАЗПО̀ЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от разпойвам и от разпойвам се; разпояване. Една от скучните и монотонни работи, която учениците от техникума извършват през часовете по практика в Завода за печатни платки, е разпойването на дефектни платки. В. Райков, МИ, 70. Точно върху машина за разпойване на платки работеха в момента Матей Зидаров, инж. Златозар Драганов, Христо Басарболиев и учениците им. Изключително оригинална конструкция, с висок икономически ефект при евентуален успех. К, 1974, кн. 8, 39.