РАЗПОКЪ̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпокъсам като прил. 1. Който е на отделни парчета, късове или с нарушена цялост, с дупки на много места обикн. поради дълга или невнимателна употреба. По стените бяха се повлекли вече паяжини. От шкафа, в който лежеха две-три разпокъсани книги, от старата географическа карта на двете земни половини, увиснала като счупено крило на стената, .. — от всичко лъхаше тъга, сънливост и безверие в науката. Елин Пелин, Съч. І, 111. Селските люде се разпиляха след сиромашката вечеря — някои налягаха тук и там върху прогнили, разпокъсани сламени рогозки край стените по широкото помещение. Д. Талев, ПК, 378. Пред учителите бе почти послушен, но не търпеше възраженията и водачеството на връстниците си, та за майка му не бе изненада да го посреща с разпокъсани дрехи и цицини по главата. П. Маджаров, СЗ, 98. Разпокъсан вестник. Разпокъсана стара чанта. ● Обр. А над хълма и над цялата долина между разпокъсаните облаци ту се показваше, ту отново се скриваше закъснялата нащърбена луна. М. Марчевски, МП, 5.
2. Който е с разрушено единство, на много части, дялове или групи. Но подир победния път на гарибалдийците бяха останали само избелелите листове на възванията. От стоборите те зовяха народа да се дигне, да изгони австрийците и обедини своето разпокъсано отечество. Ст. Сивриев, ПВ, 71. В края на XIV в. разпокъсаното българско царство, .., подпада под турска власт и загубва своята политическа самостойност. Б. Пенев, НБВ, 3. Из стана занаизлизаха една след друга леки татарски групи и препускаха конете си в красив галоп .. Сякаш чакаха някого. Единични закъснели ездачи и разпокъсани групи ги догонваха бързо. Кр. Велков, В [еа]. Макар че Скайлер твърди, че „не е възможно Македония да се приема за еднороден в етническо отношение район“, .., той потвърждава, че освен малобройно разпокъсано турско население, „останалата част .. е чисто българска“. ВИС, 2007, кн. 1-2, 90.
3. Който се извършва с прекъсвания, паузи и без съгласуваност, връзка между отделните части. В тези къси студени дни и в дългите вечери ние седяхме край печката и водехме някакви бавни, разпокъсани разговори за какво ли не. Г. Марков, ЗРБ [еа]. — Той е зад онази стена от въглища! — провикна се Еди. — Прикривайте ме! Разпокъсан огън удари стената и от нея се разлетяха парчета въглища. Н. Розова, ДГ (превод) [еа]. Разпокъсана дрямка. // Който се чува, звучи с прекъсвания, паузи. Самотно, приглушено звучаха тия разпокъсани гласове. Не се и усещаше в гъстия здрач на снежната нощ, че наблизо имаше човешки жилища, живи люде. Д. Талев, ГЧ, 207. Нищо не нарушаваше обаче разсъмването. Само вятърът шеташе в това снежно дефиле и донасяше издалеко разпокъсан кучешки вой. Й. Радичков, НС 1987, 48. Пак се разнесоха разпокъсани почуквания по вратата. Вл. Зарков, МИСД (превод) [еа]. Разпокъсана мелодия.