РАЗПОКЪ̀САНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество, свойство на разпокъсан. Разпокъсаността на бригадните участъци на много места води към разпиляване на силите и средствата за производство при полската работа. М. Мичев и др., 3, 127. Разпокъсаността на тракийските племена улеснила завоевателните походи на техните съседи — македонците. Ист. VII кл, 8. Стопанската затвореност и откъснатост на отделните задруги, села и области обуславяше както феодалната — административна и политическа — съчлененост, така и духовната разпокъсаност на населението. Ив. Хаджийски, БДНН I, 2. Особените исторически съдбини на българския народ в днешните му земи са причина за голямата говорна разпокъсаност и за сложното диалектно деление на българската езикова територия. Ст. Стойков, БД, 83.