РАЗПОКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; разпокъ̀сам, -аш, св., прех. 1. Правя нещо да стане на много отделни парчета, части или нарушавам целостта на нещо, скъсвам го на много места; разкъсвам, накъсвам. Макар че се съпротивяваше, .., вкоренен яко в земята, опънал всичките си сухожилия, храстът на края не издържа, ония бавно, без да бързат, започнаха да го разпокъсват, поваляха отделни филизи на земята, застъпваха ги с крака. Й. Радичков, НС 1987, 32. По него [бурена] има много прецъфтели цветове. То [момиченцето] разпокъсва един от тях. Т. Влайков, Пр I, 197. Несъзнателно беше смачкала ръба на книгата и корицата, беше разпокъсала някои от страниците. П. Нинов, ВРП (превод) [еа].
2. Разрушавам единството на нещо, като го разделям на много части, дялове или групи. По-големият брат на Недялка не рачи да разпокъсват имота, даде сухи пари. В. Геновска, СГ, 16. Битките не уморяваха толкова, колкото прочистването на тия последни блуждаещи остатъци на отхвърленото иго. Това наложи на Бърдоква да разпокъса дружината си на по-малки отреди и да ги разпрати за гонитба по различни посоки из страната. Кр. Велков, В [еа]. Народ, който сам не се е освободил, не цени свободата, не я заслужава. Ще ни разпокъсат съседите. Г. Стаматов, Разк. I, 107. Нямаше си хас, джанъм, този Биконсфилд, гдето ни разпокъса. Дип добра си беше Сан-Стефанска България, защо му трябваше да я цепи. Ал. Константинов, Съч., 211. разпокъсвам се, разпокъсам се страд. В този конгрес [Берлинския] се окастри твърде много Св. Стефанский договор, като са разпокъса България на много части. Правдоборски, НБО, 6.
РАЗПОКЪ̀СВАМ СЕ несв.; разпокъ̀сам се св., непрех. 1. Ставам на много отделни парчета, части или с нарушена цялост, с дупки на много места; разкъсвам се, накъсвам се. Панталоните на детето са се разпокъсали от носене. ● Обр. По небето тежко и бавно лазеха и се разпокъсваха дебели, дрипави, влажни и мрачни зимни облаци. Елин Пелин, Съч. I, 44. Есента наближаваше бързо. Ала случи се веднъж тъй, че преди още да настъпи нощта, облаците отново се разпокъсаха и отплуваха един след друг на север. Д. Талев, СК, 46. Тънката пелена на небето се бе разпокъсала, сега ниско над пустата се носеха едва-едва прозирни космати валма от облаци с провиснали краища. П. Вежинов, НБК 1981 [еа].
2. Разрушава се единството ми, като се разделям се на много части, дялове или групи. Прекъсната само отчасти с Хъдсъновия залив, канадската земя се простира на север и отвъд полярната окръжност, след това се разпокъсва по островите на Канадския арктичен архипелаг. Л. Мелнишки, К, 7. Хората бавно напускаха залата, без да се оглеждат, без да говорят помежду си. Това щеше да стане малко по-късно, когато се разпокъсат на доверени групички. П. Вежинов, НБК, 227. Всички [колоездачи] тръгват в група, после един-двама ги застигат, после колоната се разпокъсва и се повлича по цялото шосе. П. Караколева, СЧК [еа]. Ние се разпокъсахме на групи по разни места, докато най-сетне Гоце и още двама-трима поехме стълбата на една двуетажна къща, турски стил. П. К. Яворов, ХК, 89. Незабавно след смъртта на Душана неговата широка и наскоро сглобена държава се разпокъса, както казва византийский летописец, на хиляди части, в които се захванала страшна анархия и безредица. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 223.