РАЗПОКЪ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпокъсвам и от разпокъсвам се. Само преди няколко години страната ни беше пред пълно разпокъсване. Сега бяхме едно поколение, лишено от бъдеще. К. Константинов, ППГ, 287. Многобройните дребни земеделци обработвали малки късове земя. Постепенното увеличаване на населението довело до още по-голямо разпокъсване на земята. Ист. V кл, 1980, 98. Те [английските империалисти] бяха един от главните виновници за разпокъсването на България на Берлинския конгрес. Ист. IX и X кл, 22.