РАЗПОЛОВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разполовя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разделям нещо на две половини чрез разчупване, разсичане, разрязване. Баба Сета, поддържайки религиозните традиции, настояла пред Георги, преди да разполовят питата хляб, да прочете молитва. Сл. Трънски, Н, 156. Замахна с брадва и разполови някакъв щит още с първия удар. Й. Радичков, ББ, 136-137. Като видяла мъжа си убит от нахлулите в двора башибозуци, грабнала им една брадва и разполовила главата на мъжовия си убийца. Ив. Вазов, Съч. XVI, 108. Всяка домакиня, когато пече хляб за себе си, .., опича и по десетина питки .. или разполовява един-два хляба, които раздава на съседките си. Ив. Хаджийски, Избр. съч. ІІ, 144. Дънерите, използувани в укрепителните съоръжения, също понякога са били разполовявани, но основните стълбове на тези конструкции са цели. Х. Тодорова, КМЕБ, 158. // Разсичам, съсичам някого на две. Беше вдигнал секира да съсече кралския секретар-бирник, .. Така беше замахнал, че сигурно щеше да разполови на две кралския чиновник. А. Гуляшки, МТС, 148. Кон като с магическа пръчка изгубваше шия и глава, продължаваше да се държи на краката си, докато и ездачът след страшен отвесен удар бъде разполовен до пъпа и се срине на земята. Й. Вълчев, СКН, 159.

2. Минавам, простирам се някъде, през нещо, като го разделям на две. Бръчката на неговото чело, тая, която минаваше по средата и го разполовяваше, помръдна. Н. Нинов, ЕШО, 96. Гладък лъскав белег разполовяваше зърното на лявата му гръд. К. Георгиев, ВБ, 102. Куманица се нарича невероятно красивият и див каньон на едноименната река, който прорязва снагата на северния склон на Троянска планина и разполовява биосферния резерват Стенето. А. Жалов, ПБ, 96. Символ на тази плодородна земна усредненост е нашият Балкан, който и разполовява, и съединява Мизия, Тракия, Македония и Добруджа. Т. Жечев, ЛС, 306.

3. Мат. За линия, сечение и под. — пресичам, преминавам през ъгъл, линия или др., като ги разделям на две равни половини. Правата, която съединява пресечната точка на продълженията на бедрата на един трапец и пресечната точка на диагоналите му, разполовява основите му. Матем., 1966, кн. 2, 34. В равнобедрен триъгълник са прокарани медианите към бедрата. Да се докаже, че отсечката, съединяваща пресечната им точка с върха на триъгълника, разполовява ъгъла при върха. Матем., 1966, кн. 5, 28. Това успоредно сечение, което разполовява височината на пресечената пирамида, се нарича средно сечение. Стереом. X кл, 46. Каква стойност има ъгълът, ако крайното му рамо разполовява а) първи квадрант, б) втори квадрант. Тригоном. VI кл, 22.

4. Диал. Преполовявам (във 2-5 знач.). Голяма радост обзема семейството, ако някое от парчетата е наядено или някоя от чашите разполовена: „Стопана е ял! Стопана е пил!“ СбНУ XIV, 187. Море летно слънце огре, зайде, мари малка моме, / месечина разполови, бре пиле шарено. К. Бакърджиева, ЩМД [еа]. разполовявам се, разполовя се I. Страд. от разполовявам. Взимат се добре узрели кайсии, измиват се, разполовяват се и се изваждат костилките им. Земя, 2008, бр. 118, 11. Да се докаже, че ъгълът между CM и CN е равен на разликата от двата остри ъгли на триъгълника и че същият ъгъл се разполовява от ъглополовящата на правия ъгъл. Матем., 1967, кн. 2, 36. II. Взаим. от разполовявам в З знач. Знаем, че необходимото и достатъчно условие един четириъгълник да бъде успоредник, е диагоналите му взаимно да се разполовяват. Матем., 1966, кн. 3, 4. Диагоналите на успоредника взаимно се разполовяват. Планим. VIII кл, 12.

РАЗПОЛОВЯ̀ВАМ СЕ несв.; разполовя̀ се св., непрех. 1. За предмет, множество и др. — разделям се, разпадам се на две половини. „Виждаш ли, Милойко, каза ми Леко Алексов, като бръснач стана длетото“… И щом удари с длетото, камъкът се разполови, като че го бяха взривили с барут. Й. Радичков, ББ, 88. В същото време голямата войнишка група, която бе задръстила шосето, бързо се разполови и един офицер, сподирен от двама войници, затича към колата. Д. Ангелов, ЖС, 696. А щом веднъж познаеш Бога, започваш да делиш всичко на добро и на зло и светът и човекът се разполовяват, та накрая излиза наяве дяволът и се мержелеят вече пламъците на пъкъла. Ем. Станев, А, 11.

2. Диал. Преполовявам се. Немойте оди от вечерно време, / полегнете малко да преспите, / дорде нощта не се разполови. Нар. пес., СбНУ III, 92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)