РАЗПОЛО̀ЖЕНО нареч. С добро отношение, благоразположение, благосклонност; благоразположено, благосклонно. — Весели се тази вечер Калю; гост му е дошъл; гост не чужд, а свой, брат… Недейте му завижда… Той разположено поглежда към брата си и дяволски насмигва на Паздерката. Ц. Церковски, Съч. III, 220. // С добро настроение. — Аз си знам, аз си знам! — заклати той глава и пак се разсмя добродушно и разположено. Л. Станев, ПХ, 139. Стрина Венковица я посрящаше весело и разположено, както посрящаше и всички госте. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197.