РАЗПОЛО̀ЖЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разположен. При софийския опит мащабите на музеите в Букурещ въздействат смайващо. Още при първата ми среща през 1995 година архитектурната разположеност, броят на музеите, без да забравям самите колекции, ми се сториха несъпоставими с тези в нашата столица. Култ., 2006, бр. 13 [еа]. — Как я караш? — продължи той вече по-свободно с някаква приятелска разположеност. Т. Влайков, Съч. III, 274. Сега се обърнах към Халеф, който проявяваше радостно настроение и разположеност. Л. Спасов, ВМ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)