РАЗПО̀ПВАМ, -аш, несв.; разпо̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Лишавам свещеник от духовния му сан; разстригвам. Поп Матей натрупа на двора черковните икони до една, поля ги с газ и ги запали. .. Заради тая акция черковните власти го разпопиха. А. Гуляшки, ДМС, 36-37. Владиката пристигнал веднъж в Раздолци ядосан, .. остригал брадата на поп Свилен. Разпопил го на бърза ръка. Кр. Григоров, Р, 105. За попа рекоха, че дядо владика заръчал да му обръснат брадата и го разпопил. М. Георгиев, Избр. разк., 225. Откак си захайдутувал, / колко си села разселил, / колко си попа разпопил, / колко си майки разплакал? Нар. пес., СбГЯ, 25. // Ставам причина свещеник да бъде лишен от духовния му сан. Калуерка ю говори: / — Радо ле, моме убава! / И има, Радо, и има / празна келиа да седиш, / църна шамиа да носиш; / ама си много убава, / гячета че ни помамиш, / попове че ни разпопиш! Нар. пес., СбНУКШ І 1968, 154-155. Колкото съм бяло белолика, / да съм малко черноока, / попове бих разпопила, / а дякони раздячила. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 25. разпопвам се, разпопя се страд. Днес 9-ий септемврий 188… под председателството на Максима… Епархийский протосингел и градското духовенство се разпопи поп Христу Бонжука: като му са устрига косата и брадата и колкото дрехи имаше свещенически ги зеха. Чудомир, Съч. III [еа].
РАЗПО̀ПВАМ СЕ несв.; разпо̀пя се св., непрех. Отказвам се от свещеническия си сан; разстригвам се. О т ч е т о (Пауза. Въздъхва дълбоко.): — Аз, момчета, да си призная, ще хвърлям расото .. А н г е л: — Ще се разпопиш?! А после? .. О т ч е т о: — Даа, доста години загубих, но пък разбрах къде ми лежи сърцето: да помагам на хората да намерят душите си. Н а ч о: — Е, че тогава защо ще се разпопваш? Нали само с това се занимавате в църквата, с душите на хората! Ал. Гочев, БА [еа]. Разведеният свещеник нямаше право да се жени втори път. Освен ако не се разпопи. К. Бакърджиева, ДД [еа].