РАЗПО̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпопвам и от разпопвам се; разстригване. Нямаше друга причина да го арестуват, освен че беше свещеник. Хора, които имаха власт, се дразнеха от неговия авторитет, влияние и интелигентност. .. Спомням си, че беше заплашен с разпопване. Д. Станева, АВ, 94. Поп Евтим, след като опял нещастницата и детето ѝ, се върнал от гробището, запалил голям огън в черковния двор и запокитил в пламъците му разпятието и иконата на света Богородица. За това му богохулство бил викан на духовен съд в седалището на епархията и осъден на разпопване като окаян еретик. А. Гуляшки, Ч [еа].