РАЗПО̀ПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпопя като прил. За свещеник — който е лишен от духовния си сан; разстриган. Разпопеният поп Матей каза поучително: — Живей светски, според сана си, а в душата си бъди смирен като Йосиф от Назарет! А. Гуляшки, ДМС, 26. Дружината на Еминаа била съставена от най-разнообразни хора. В нея имало и гладни кърджалийски турци и помаци, и побягнали от войската мародери, и пропаднали търговци .. и няколко разпопени попове. Н. Хайтов, АМ, 119. На другия ден започнаха да прииждат мъже и жени, всеки с храна и завивки. Разведени, парясници, скитници, .., разпопени дятци и попове, .., всеки ден неколцина, та до четвъртъка се събраха тридесетина. Ем. Станев, А [еа].