РАЗПО̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпорвам и от разпорвам се; разпаряне. Следващите десет минути бяха изпълнени с остри раздиращи звуци. Шум от разкъсване на хартии, разпорване на кожена материя, отваряне на чекмеджета. Л. Колечкова, РЧ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)