РАЗПОРЕДЍТЕЛКА ж. Жена разпоредител. Погледна в поканата за номера на мястото си и не дочака разпоредителката, а сама потърси стола, където трябваше да седне. ЖД, 1967, кн. 6, 16. Целият театър се изпълни с димни вещества. .. След като разпоредителките отвориха вратите, за да проветрят залата, завесата се вдигна. С. Хаджикосев и др., ФП (превод) [еа]. Най-голямата измежду децата .., в много случаи тя [сестра ми Надя] заместваше майка ми като домакиня и като разпоредителка. СбЦГМГ, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)