РАЗПОРЀДНИК, мн. -ци, м. Разпоредител (в З и 4 знач.). Най-напред отидоха да канят и доведат кума — пълновластния разпоредник на тържеството. Дем., 2001, бр. 57 [еа]. Чрез Свещенството се дава на избраното лице духовна власт да управлява обществото на вярващите. Свещениците по думите на апостол Павел са служители Христови и разпоредници на тайните Божии. йером. А. Шивачев, ИПЦ [еа]. Главни разпоредници, които управляваха народа при цар Соломона, бяха двеста и петдесет. Библ. [еа].