РАЗПОРЀЖДАНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Разпореждане1 (в 1 знач.). Разпореждание е дала полицията, че всяко куче, намерено само̀ на улицата, се фаща и унищожава. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 160. Бившият военен министър, г-н Савов, .. беше им [на офицерите] запретил да посещават кафенетата и ресторантите, но твърде скоро съзна бездънната глупост и престъпната дързост на своето разпореждание и побърза да го отмени. Ал. Константинов, Съч., 110.
◊ На (в) разпореждание на някого; на (в) нечие разпореждание. Остар. Книж. 1. В съчет. с гл. п р е д а в а м, п о с т а в я м и др. Давам нещо на някого, за да разполага с него, да го ползва. Ний не вярваме, че Н. Ц. Величество ще предаде България в разпорежданието на тия, които искат да подарят Него и Отечеството на руския цар. С, 1894, бр. 1477, 1. 2. В съчет. с гл. н а м и р а м с е и др. Предоставен съм, съществувам, за да бъда ползван от някого. Изнамиранията ся извикват от потребите на времето, .. и когато средствата, които ся ся намирали отпръво в разпоряждението на человека, ся показват недостатъчни. Лет., 1874, 150. Портата заповядала на командирите си от Сараево и Мостар да изпровождат към Цариград сичките войски, които са намерват в разпореждание. НБ, 1876, бр. 44, 174.
РАЗПОРЀЖДАНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Подредба, подреждане; разпореждане2, разпоредба2. Училищата, .., ако нямат добри сгради и ако разпореждението на часовете е лошаво, стават причина на такива болести, които правят безполезни трудовете на учащите са в тях. Знан., 1875, бр. 2, 23. Това слънце, тая месечина, .., това разпореждание на света ще бъдат тъй за внуците ви, както ся били за най-отдалечените ви праотци. Ч, 1870, бр. 2, 61.