РАЗПОСТЍЛАМ, -аш, несв.; разпостѐля, -иш, мин. св. разпостла̀х, св., прех. 1. Постилам нещо (одеяла, кърпи и др.) нашироко, обикн. за да се види, разгледа. Бранислав внесе картата. — Елате! — рече Раковски и я разпостла върху леглото. Ст. Дичев, ЗС І, 436. Разпостлаха [момите] на одъра козяци, губери. Ц. Гинчев, ДТ, 90.
2. Остар. и диал. Постилам много неща (одеяла, кърпи и др.) на разни места (Н. Геров, РБЯ). разпостилам се, разпостеля се страд. Чуждестранното желязно легло с изрисувани табли .. се разпостилаше .. само за гости. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 633.