РАЗПОЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпоявам и от разпоявам се; разпойване, отпояване. В механическата част на стартера могат да се появят следните дефекти: преждевременно включване на тока, .., разпояване намотките на електромагнитния включвател и др. В. Вълев, ЕА, 171. Разпояването на спойките обикновено се извършва с електрически поялник с мощност 30-50 W, като се съблюдава да не се повреди медното фолио на платката. РТЕ, 1993, кн. 12, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)