РАЗПРА̀ВА ж. 1. Обикн. ед. Жестоко насилие над някого (главно физическо) за наказание или с цел принуда. Денем и нощем побоищата не преставаха. .. Най-после кървавата разправа беше прекратена. Сл. Трънски, Н, 103. Следва разправа с българското население в Македония и Одринско — опожарени са стотици села, загиват хиляди, а десетки хиляди бягат в България. Д, 2008, бр. 189 [еа]. — Затова би трябвало още сега да ти пръсна черепа! .. — Давай, какво чакаш .. Очевидно много си падаш по разправите с беззащитни жени! В. Лаптев, ДН I (превод) [еа]. Парламентът остро осъди физическата разправа с противниците на режима. // Разплащане, разправяне с враг, с противник в битка. Една мисъл го вълнуваше през цялото време на боя — че е повел хората си на кървава разправа с татарите в самия им стан. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 406. Най-сетне многоочакваният ден за разправа с вековния ни душманин дойде вече. Хр. Бръзицов, НЦ, 255.
2. Разпра, разправия; раздор, препирня. Щом се върне вкъщи, [Айлийн и Трой] започват да се карат. След една от разправите им той излетя от къщата и каза, че никога повече няма да се върне. И. Димитрова, КЛЗ (превод) [еа]. Да оставим за други път домашните разправи. СПл, 1876, бр. 7, 27. Андроник, залисан с черковните разправи в столнината си, не обръщал толкоз внимание на българските работи. Т. Шишков, ИБН, 233. Ако ли нашите побратими искат препирни и разправи според тукашната мода, ние нямаме време. НБ, 1876, бр. 19, 76.
3. Остар. Съдебен процес; дело, разправия. Те всички по-рано бяха поканени от Стоила да присъстват на разправата му с Богдана. — А бе кой ви каза… оно си е така, ама на̀, не мога сега да си платя борча. Хр. Максимов, СбЗР, 25. В челото на управлението са намервал ежегодно менуван наместник. .. Той имал власт гражданска .. и военна ..; той правял съд и разправа. Н. Михайловски, РВИ (превод), 304. // Разрешаване на нещо (обикн. на някакъв проблем); разправия. В краен случай може да ся проважда ученикът за наказание при директора. Инак всяка разправа тряба да става между учителя и ученика. П. Горбанов, ННУ, 10-11. Чухме, че са съгласили [в Трявна], та проводили пълномощни в Браила за разправа на сметките с тамкъшните епитропи. Г, 1863, бр. 6, 44-45.
4. Остар. Изложение1 (в 1 знач.); текст, разправка. Вторият очерк е дълга разправа за условията, при които се развива литературата на Острова. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 232. Ако Фотинов се впуща във филологически разправи, то това той го прави пак от чисто практични съображения. Ив. Шишманов, СбНУ ХІ, 690. Имало едно време един поет — Надсон... Едва ли не с такива думи би трябвало да се започне една разправа за тоя толкова нежен и толкова любим на времето си поет. Г. Бакалов, Избр. пр, 564. 1885 година издаде г-н Безсонов .. сборник с български народни песни, придружени с доста добри забележки и особено с една пространна разправа за българский език и за казаните песни. Н. Бончев, Съч. І, 131.