РАЗПРАВЍЯ ж. 1. Обикн. мн. Шумна гневна препирня между две или повече лица, при която обикн. се разменят остри, обидни думи; разпра, разправа, кавга, караница, крамола, препирня, свада. У тях има едни разправии, едни караници… Те сами не могат да се оправят, та мама ще търпят. Г. Караславов, Тат., 171. Поживеят младоженците месец, два, свършат медените дни и ей тъй, както се държат за ръце, вземат, че се хванат за косите. Започнат едни разправии, едни дандании. В. Чертовенски, Ст, 236-237. — Що се буташ ма, магарице! .. — Ти си магаре! Разправията смути за миг четеца. О. Василев, ЖБ, 301. Гледаше за имот и пари да не влиза в разправии с близките си.
2. Само мн. Неприятност, проблем. Досега той се спасяваше от разправии с полицията само благодарение на хладнокръвието и бързия си ум. Д. Димов, Т, 101. Буен и непокорен, с възмъжаването му зачестили и разправиите на Тотю с турците. Н. Ферманджиев, РХ, 68. — Ти знаеш ли какво е това камъче! Ти може и да не знаеш, че си скитал, ама тука оброк се служи. .. Та камъка не пипай, да си нямаш разправии. Ст. Даскалов, МЧ, 39. Освен с Австрия Цанков имаше постоянни разправии и с Портата. Не се минаваше седмица, без тя да изпрати някоя нота против княжеството. С. Радев, ССБ І, 224-225.
3. Остар. Съдебен процес; дело, разправа. Българите в Балчик телеграфират незабавно на българската цариградска черква да посрещнат попа и да го вземат под гаранция, да стои в българската черква, доде му се разгледа разправията. УД, 20. Разправията дали всякой един чловек е свободен разглядваше ся от лорд Мансфилда и от троица съдии. Й. Груев, СП (превод), 168.
4. Остар. Разговор, приказка. Дошел [Алеко] пак в София, отново в средата на познати .. — посипват се охолни разправии за всичко видено и чуто от чуждия живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 147-148. Улисана в такива приятни разправии, стрина Венковица е затулила в някой кът на душата си ония огорчения и лоши чувства, които по-рано пълнеха душата ѝ. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 268.
5. Остар. Занимание, работа с нещо или с някого. Толкова се увлече в разправията си с тръна, че не забеляза кога до него спря човек. К. Петканов, Х, 46. На нея .. лежеше отглеждането и възпитанието (разправията) с децата. Ив. Хаджийски, БДДН ІІ, 112.