РАЗПРА̀ВКА ж. Остар. 1. Разправа (във 2 знач.); разправия, препирня. Нашият печат издаде това чувство в ядовити разправки по вестниците. Лет., 1909, 77. Откак станах стопанин на тая къща, всичките радости световни ме напуснаха и животът ми се напълни .. с полици, .., с поправки .., с разправки. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 4.
2. Разправа (в 4 знач.); изложение1, текст. Тая статия .. е .. в цялата наша периодична книжнина едничката разправка върху руската литература. Ив. Шишманов, Избр. съч. І, 400.