РАЗПРА̀ВЯНЕ1 ср. Отгл. същ. от разправям1 и от разправям се. — Сега [офицерът] е в Мокрое, оттам ще прати вест по човек .. — Виж ти! Защо е в Мокрое? — Дълго е за разправяне, пък и стига ти толкова! Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод) [еа]. — Съвсем малко има за разправяне. Спях през деня, а нощем стоях буден на пост. Ал. Хрусанов, УОЕ (превод) [еа]. Изпитвам огромна досада от разправяне с документи.
◊ Не е за разправяне. Разг. 1. За изразяване на отрицателна оценка за нещо, което е в много лошо състояние, зле направено или зле казано и не заслужава да се обсъжда. Цял ден ходих като пиян и виждах едни работи, не е за разправяне. А. Попов, НН [еа]. — Станала е една беля, ама да видим кой ще опере пешкира… Ох, не е за разправяне тя! Б. Обретенов, С, 6. — Издържах няколко дни. После… абе дълга история… не е за разправяне... Й. Георгиева, К (превод) [еа]. 2. За изразяване на положителна оценка за нещо, което е в много добро състояние, добре направено или добре казано и не може да се опише с думи. То голяма работа било това Истанбул, голямо нещо. Едни джамии, едни минарета, не е за разправяне. Като речеш да ги погледнеш, капата ти пада на земята... И. Петров, ЕР [еа]. Скоро ще видиш апартамента му. Такъв лукс и всякакви удобства, че не е за разправяне! М. Неделева, АД (превод) [еа].
РАЗПРА̀ВЯНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от разправям2 и от разправям се.