РАЗПРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпоря като прил. 1. За дреха — който е с разкъсан, с разрязан шев; разшит, разпорен. Над една маса, хванал главата си с две ръце, стоеше странен човек. Прошарена разбъркана коса. Разпрано на рамото расо. А. Каралийчев, В, 7. На вратата се показа баба Фета с разпраното кожухче. Ст. Даскалов, СД, 223. Червеният галон на ръкава [на офицера] е зацапан и разпран. Ст. Сивриев, ПВ, 102. Мургавият мъж опипа вратовръзката си и механично притисна разпраното горно джобче на сакото си. В. Лаптев, В (превод) [еа]. // За обувка — който е разшит или разлепен. Алварц .. остави шилото и иглата, с които кърпеше разпраната си обувка. Гр. Угаров, ПСЗ, 90. През пукнатината на разпраната подметка се виждаше изранената му [на Радулов] пета. П. Михайлов, ПЗ, 36. // Остар. Който е разкован. — Господарю, на двора още хора .. минали през разпраната дъска на задния стобор. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 53.
2. За тяло или част от тяло, обикн. на животно — който е разрязан или разкъсан, наранен; разпорен. Тримата мливари стържеха и пореха риба и един миеше в една копаня разпраната. Ц. Гинчев, ГК, 59. Кравата лежеше по гръб с дълбоко разпран корем. Ст. Марков, ДБ, 389. Конят беше паднал заедно с впряга и от разпрания му хълбок бликаше ясночервена кръв. Д. Ангелов, ЖС, 13. Русият момък изглеждаше зашеметен, лицето и рамото му бяха целите в кръв от разпраното му ухо. В. Русинов, ЛВР (превод) [еа].
3. Като същ. разпраното ср. Нещо, което е разкъсано, разшито, разрязано. Тури си ново копче вместо падналото на връхната дреха, закърпи разпраното под мишницата. Ив. Вазов, Съч. ХI, 89. Джордж .. раздра панталона си на някакъв пирон, щръкнал от едно буре. Седна на земята и изруга. Прищипна разпраното с карфица, стана и продължи. Л. Колечкова, УО (превод) [еа]. Разпраното трябва веднага да се зашие.
◊ Като разпран. Разг. 1. В съчет. с г о в о р я, п р и к а з в а м и под. Прекалено много, непрекъснато (говоря, приказвам). Работи му ченето на тоз главанец, ей! — каза някой. — Говори .. като разпран. Й. Йовков, ЧКГ, 260. 2. В съчет. със с п я и под. Много дълбоко, непробудно (спя). Кикиридката беше безкрайно доволен от службата си. .. Лежи като котарак на припек, яде до насита, спи като разпран. Г. Караславов, ОХ III, 412. 3. В съчет. с я м и под. Много, ненаситно (ям). — Какво ми се види омърлушен петелът ви от някое време насам? .. — Ами! Нищо му няма .. Яде като разпран и по цял ден гони кокошките из двора. Чудомир, Съч. І, 55. Дадоха сухоежбина .., та съм ял като разпран. Г. Караславов, ОХ III, 412. Разпрана уста. Разг. Човек, който говори прекалено много и то все неуместни неща. Един от съседите на Бабчор току го удари с юмрук в широкия гръб, но и той едвам сдържаше смеха си: — Мълчи бе! Разпрана уста. Д. Талев, Съч. VІІІ [еа].