РАЗПРАШЍТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Техн. 1. Уред за разпрашване1. Той [карбураторът] се състои от смесителна камера с дифузор, калиброван отвор, разпрашител, поплавъчен резервоар. К. Славомиров, Т, 475. Техният апарат [на полските учени] се състои от статив, балон с газа пропан и специален разпрашител. НТМ, 1961, кн. 11, 31. Вентилаторите раздвижваха въздуха в съдебната зала. Разпрашители насищаха с благовония атмосферата. Г. Ангелов, ЖПВ (превод) [еа].
2. Устройство, съставна част от инхалатор, чрез което се впръсква медикамент. Новият модел разпрашител позволява повече аерозол с подходящ размер частици да се инхалира от пациента. Δ Специалният разпрашител осигурява също така по-малка загуба на медикамент и улеснено обслужване.
РАЗПРАШЍТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Лице, което извършва разпрашване1. Той е машинен оператор, разпрашител на метални прахове от метали и сплави.