РАЗПРЕДЕЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до разпределянето на нещо. От 362 км главни напоителни канала .. вече са почистени над 340 км. Скоро ще се почистят и разпределителните канали. ВН, 1960, бр. 2696, 1. — Как мога да намеря ротата? — Не е мъчна работа... Тука през една улица е разпределителният пункт — винаги има каруци за дружините. П. Вежинов, ВР, 157. Горещата пара от котела, в който ври водата, минава по тръба В в разпределителната кутия С; в нея се движи един парен разпределител. Физ. Х кл, 1951, 94. Кабелната разпределителна мрежа .. е предназначена за пренасяне на сигналите от изхода на главната станция на една колективна аудио-визуална система до нейните абонати. РТЕ, 1997, кн. 1-2-3, 2. Електрическо разпределително табло. Разпределителна зала на електроцентрала. Разпределителна комисия.
2. Като същ. разпределителна ж. Само ед., нечленувано. Спец. Обикн. в съчет. със същ. г а р а или името на гарата. Място за разпределяне на вагоните от пристигащите влакове по групи за различните направления, за композирането на товарни влакове и за маневрирането на вагони за други гари от железопътната мрежа. Денонощно на гара Подуяне разпределителна пристигат хиляди вагони с разни товари от цялата страна. ВН, 1964, бр. 3879, 2. Локомотивът откарал вагона на гара разпределителна, там ще го прикачат за товарния влак. С. Бранц, СС (превод) [еа].