РАЗПРЕДЯ̀ЛБА, мн. разпредѐлби, ж. 1. Разпределяне, разпределение. Тъй казва Господ Бог: ето разпредялбата, според която вие трябва да разделите земята в наследство между дванайсетте Израилеви колена: на Иосифа два дяла. Библ. [еа].

2. Последователно, системно подреждане на нещо по дял, семейство, род, вид; класификация. Класификацията на песните .. на Миладиновци .. представя крачка напред в нашата наука, защото се стреми към по-детайлирана разпредялба на материала, основавайки се главно на съдържанието и функционалната роля на песните. БНПБрМ [еа]. Най-добра разпредялба на старобългарските глаголи на спрежения става с оглед на тяхната сегашна основа. К. Мирчев, СБ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)