РАЗПРЀЧВАМ, -аш, несв.; разпрѐча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Слагам, поставям безредно много неща, така че да преча на движението; препречвам. Разпречиха маси и столове, та не може да се стигне до прозореца.
2. Слагам, поставям нещо напречно на друго нещо. Стоян Гърмодолеца .. намазваше колата, разпречваше куверките, мяташе върху тях рогозка и .. товареше .. кубици дърва. Ил. Волен, МДС, 99. разпречвам се, разпреча се страд.
РАЗПРЀЧВАМ СЕ св.; разпрѐча се несв., непрех. Разг. Заставам напречно, напреки на нещо, обикн. на някакъв път или отвор, така че да преча на движението; препречвам се.