РАЗПРЍДАМ СЕ, -аш, несв.; разпреда̀ се, -ѐш се, мин. св. разпрѐдох се, прич. мин. св. деят. разпрѐл се, св., непрех. Започвам много интензивно да преда. Невестата така се разпреде, че забрави за детето.

РАЗПРЍДАМ, -аш, несв.; разпреда̀, -ѐш, мин. св. разпрѐдох, прич. мин. св. деят. разпрѐл, св., прех. 1. Развивам в обратна посока нещо изпредено, засукано, намотано; размотавам. Разпридам нишките на мартеницата. ● Обр. — Такава нишка ще изпреда на нейна светлост, че цял живот няма да може да я разпреде! Т. Стоянов, В (превод) [еа]. Сляп ли беше той, та не разбира, хората трябваше да му кажат, и то не друг, а онзи зевзек Дингиля, дето разприда селските клюки като жена. Л. Михайлова, Ж, 86.

2. Прен. Обикн. св. Установявам, разкривам истината за нещо незаконно или скрито, тайно или начина на извършване на заплетено престъпление, измама и под.; разнищвам, разплитам, разбулвам. Обичат да се съберат и да разпридат тайните на селото. Δ Те разпредоха историята на новодомеца. разпридам се, разпреда се страд.

РАЗПРЍДАМ СЕ несв.; разпреда̀ се св., непрех. 1. За нещо засукано, усукано, намотано — разсуквам се (във 2 знач.). Засука Караманеца русия си къдрав мустак, навинтен като бургия накрая, и го врътна с пръсти, сякаш да го изпреде. Но мустакът веднага се разпридаше, щом го оставяше, за да покаже нещо с жест. Т. Харманджиев, КВ, 587.

2. За връв, конец, прежда и под. — разединяват се отделните ми нишки, влакна, поради което преставам да бъда цялостен, усукан; развивам се, размотавам се, разсуквам се. Преждата се разприда, защото не е добре изпредена.


Източник: Речник на българския език (онлайн)