РАЗПРОЩА̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от разпрощавам се; прощаване, разделяне. Врачани бяха се заклели как да се отърват от Агапия .. И наистина не дълго след моето принудително разпрощаване с тях те се отървали от тоя проклет грък. П. Р. Славейков, БП ІІ, 5.