РАЗПРЪ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпръсвам и от разпръсвам се; разпръскване. Идеята на катериците — ако мога така да се изразя — да берат шишарките зелени, се състои отчасти в това да предотвратяват узряването им и разпръсването на семената, тъй като именно заради семената те ровят в снега. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [еа]. След разпръсването на четата то [знамето] било прибрано и по-късно изпратено на Никола Обретенов в Румъния. Н. Ферманджиев, РХ, 279. При разпръсването на митинга зърнах малко настрана и Каменова. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 59. Разпръсване на демонстрация.