РАЗПРЪСКВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Устройство или част от механизъм, уред или машина, която служи за разпръскване на гориво, прахообразни или течни вещества, раздробени на ситни капчици и под.; разпръсквач. От камерата горивото .. постъпва в разпръсквателя на жигльора, който е разположен в средата на смесителната камера. Р. Ранков и др., М, 102. За унищожаване на насекомите .. може да се разпръсне прах от ДДТ със специален разпръсквател. Н. Иванов и др., ГО, 125. Инсталират се [иглените затвори] най-често в долната част на язовирната стена и изхвърлят струята вода във въздуха. За гасене на енергията при изпускането се правят специални разпръскватели на струята. И. Илиев, ВТС, 204. За разпиляване на струята .. се използват особен вид разпръскватели. Ст. Станчев, Х, 367.