РАЗПРЪ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпръсна като прил. 1. Само мн. и З л. ед. За множество от предмети, населени места и др. — които са разположени на различни места, обикн. много отдалечени, на голямо разстояние едно от друго; разпилян, разхвърлян. Спуща се през рядката стара гора, чиито разпръснати дървета напомнят разбита отстъпваща войска. Ив. Карановски, Разк. І, 109. Самото село Груинци е мрежа от осем махали; всяка махала се състои от десетина разпръснати къщи. Култ., 2003, бр. 22 [еа]. През IX в. пр. н. е. разпръснатите малки селища [в Етрурия] постепенно се обединяват, за да се развият по-късно в бъдещите етруски градове. К, 1985, кн. 7, 55. // Само мн. и З л. ед. За хора, добитък и др. — които не се намират на едно място, които са разположени на известно разстояние едни от други. Слезе [Илия] от хълма в едно безводно дере, изкачи се по брега, без да намери в тъмнината пътека, мина през малката горичка и излезе край поляната, по която се белееха разпръснати овце. Х. Русев, ПС, 89. Младите учители и учителки седят разпръснати из стаята, всеки зает с нещо. Елин Пелин, Съч. ІV, 165.
2. За стрелба — който се извършва в различни посоки, без ред, хаотично; разхвърлян. Майката и синът тичаха надолу по течението на реката, сподиряни от разпръсната стрелба. П. Вежинов, НС, 158.
3. За боен строй — който не е в редици. Те [прабългарите] предпочитат да нападат отдалеч, да устройват засади, .., да правят мними отстъпления с обръщане за ново настъпление в клинообразен, т. е. разпръснат боен строй. П. Петров, ОБД [еа]. Велитите .. се сражавали в разпръснат строй, шестстотин прашкари и триста конници. П. Драгоев, С (превод) [еа].
4. За сноп от светлинни лъчи — който се състои от насочени в различни посоки светлинни лъчи. После преминуванието си през стъклото зарите ще направят разпръснат сноп, който не може да има действителен фокус. И. Гюзелев, РФ, 280. Фаровете за мъгла не заслепяват насрещните шофьори, ако са регулирани добре, защото излъчват разпръснат сноп, който е ограничен отгоре.
5. Остар. Който е счупен, раздробен. Зад него впуснати цял куп низами с рев / един се преко друг, един през други сблъскат / и, .., пометени се тръскат / и те, с разпръснат лоб, с продрани слабини. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 260.
◊ Разпръсната сеитба. Сел.-стоп. Вид сеитба, при която семената се засяват, като се разпръсват в повърхностния слой на почвата. Различаваме два основни начина на сеитба: разпръсната и редова. Най-стар и примитивен начин е разпръснатата ръчна сеитба. Осн. сел. стоп. VІІІ кл, 52. Разпръснато торене. Сел.-стоп. Вид торене, при което минералните торове се разхвърлят, разпръсват по полето със специални машини.