РА̀ЗПРЯ ж. Остар. Разпра; спор, кавга. В тая кондика са записани наказанията на някои майстори, които са престъпили закона. Но разпря за майсторство не е имало досега. Р. Стоянов, М, 37. Един от братята му .. запрел еднъж едного от военните чиновници, с когото имаше разпря за земание и давание. П. Р. Славейков, ПИ, 10-11. Между власи и българи избухнала разпря, която се обърнала на страшна борба за правата на едните и на другите върху църквата и училищата. К. Шапкарев, ВБМ [еа]. Пределите им [на франките] допрели пак до България, подигнала са разпря за границата. Т. Шишков, ИБН, 129. По стръмний бряг дружина чужденци / се спущаха, подзели буйна разпря. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 1958 [еа].