РАЗПУ̀КАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпукам като прил. 1. Който е с дълбоки пукнатини. На мястото, където [Ирина] очакваше да види някоя къща, се намираше просто купчина от извити железа и разпукан бетон. Д. Димов, Т, 659. Забоят, голям колкото една обикновена стая, с черен нисък и разпукан таван, зееше мрачен, тръпнещо студен. П. Михайлов, ПЗ, 45. Много векове нищо не е пречило да се покрие варовитият масив с буйна растителност и нейните корени да изсмучат влагата, която обилно се промъкваше от разпуканите скали. Л. Христофоров, С [еа]. От едно слънце е бил вредом посеян животът — както се сее златно семе по разпукана орница. Н. Райнов, БЛ, 125. // За диня, нар и др. — по кората на който има дълбока пукнатина, обикн. появила се при разрязване на добре узрелия плод или при презряване. Пред прага на вратата, .., хъркаха неколцина души .., а до тях .. бяха подредени на стената брадви, дълги боздугани, прилични на разпукани нарове. Ст. Загорчинов, ДП, 75. Разпукан пъпеш.
2. За пъпка, цвят и под. — който се е разтворил, който е разцъфнал или се е разлистил. Из рано нагорещения въздух, напоен с лекия аромат на разпуканите цветове, жужеха пчели и златни мушици. П. Михайлов, ПЗ, 110. По полите [на планината] се появи първата зеленина на младите, току-що разпукани букови листа. Ем. Станев, ПЕГ, 85. Влече ме към волните мили на сърцето ми простори с боров въздух, с разпуканите брезови пъпки. Д, 2007, бр. 39 [еа].