РАЗПУ̀КВАНЕ, мн. -ия и (остар.) -та, ср. Отгл. същ. от разпуквам и от разпуквам се. През неогена се извършило разпукване, разместване и пропадане на сушата в голям мащаб. Геол. ІХ кл, 169. От многобройните проучвания .. се установило, че повечето земетресения са свързани с линии на разпукване, по които става разместване на блоковете по хоризонтална и вертикална посока. М. Несторов, ДЗК, 23. Ставали са дълбоки разпукванета и разкъсванета, отваряли са се проломи, долини, хлътванета на почвата, в които са намирали легла езерата и проходите на реките. Ив. Вазов, Съч. ХV, 143. Цвете! Камелия, например. Аз по цял месец мога да чакам разпукването на белия цвят. О. Василев, ЖБ, 147. През горещ безветрен юлски ден в градината, в гъсталака на акацията може да се чуе леко пращене. Това е от разпукването на узрелите и изсъхнали плодове. Бтн V и VІ кл (превод), 81