РАЗПУ̀КНУВАМ, -аш, несв.; разпу̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпу̀кнат, св., прех. Остар. Разпуквам. разпукнувам се, разпукна се страд.
РАЗПУ̀КНУВАМ СЕ несв.; разпу̀кна се св., непрех. Остар. Разпуквам се. Тогава се разпукнува често земята и излазя .. пламък. БО, 1847, бр. 3, 11. Не сте ли видели някога как се разпукнува червото на някоя гасителна машина от напрежението на водата в него? ИЗ 1874-1881, 27.