РАЗПУ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разпускам и от разпускам се; разпущане. Всяка година след разпускането на учениците в Одрин неизменно ме причакваше [другарят ми] на гарата. Д. Калфов, Избр. разк., 239. След разпускането на легията Стефан Караджа се завърнал в Румъния, където се отдал всецяло на народната борба. Н. Ферманджиев, РХ, 163. Според френския учен Боне причината за съкращаването и разпускането на мускулите е погребана в дълбока тъмнина. К, 1986, кн. 8, 13. Разпускането с йога е много полезно и ефикасно.