РАЗПУ̀СНАТО нареч. 1. Разхайтено, без спазване на общоприетите норми на поведение, морал. Минков внушаваше респект със своята деликатност .. В негово присъствие бе неудобно да седиш разпуснато, да разказваш нещо нецензурно или да разменяш с някого нелюбезности. И. Петров, ОЗап., 9. В отсъствието на княз Игор Галицки живее разпуснато. На устроения от него пир заедно с всички се веселят, свирят и пеят закачливи песни избягалите от войската на Игор гуслари. Л. Сагаев, КО [еа].
2. Разточително; охолно, нашироко. В някое си царство имало един цар — и хитър, и зъл, и ненаситен. Живял е той разпуснато: носил златни дрехи, ял скъпи гозби. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 277. Живели разпуснато и се простирали повече, отколкото им стига чергата. Й. Груев, СП (превод), 221.