РА̀ЗПУСТ м. Остар. 1. Прекалена свобода на действията, възможност, която се предоставя на някого да прави каквото иска. Даваш на децата много разпуст. Н. Геров, РБЯ V, 48.
2. Разпус (във 2 и З знач.); разпуск. Годишните изпитания .. ще траят до първи август, а после ще стане разпуст до първи септември, когато и учителите, и учениците требва да са готови да захванат уроците. Е. Каранов, РБ [еа]. Двамата наши юнаци сяка година си дохождаха дома на разпуст. Н. Бончев, ТБ (превод), 6. Всичко това [ремонтирането] се нарежда през разпуст, щото във време на учение да му неоскъдява нищо. Лет., 1869, 152.