РАЗПУ̀СТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разпустя като прил. Остар. Разпуснат (в 5 и 6 знач.). Господ не ще да бъдат тия люде разсипници .. и злочести; това ако има, то е, защото има гламави, разпустени и похабени хора. Й. Груев, СП (превод), 212. Разпустений живот на Антония у Египет .. дал Октавиану случаи да го очерни пред очите на римский народ и на Сената. ВИ, 58.