РАЗПУ̀СТЕНО нареч. Остар. Разпуснато. Богатството е голяма една блазня; то подстори человека на мисъл, че .. може и бива да ся лени, да живее разпустено. Й. Груев, СП (превод), 17. Благоразумието иска да си нарядим да живеем малко по-прибрано, а не по-разпустено, отколкото ни стига ръка. Й. Груев, СП (превод), 217.