РАЗПУ̀ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от разпущам и от разпущам се; разпускане. В Белград Кънчев установил връзка с Любен Каравелов .. и цялата българска емиграция в Сърбия по време на Втората легия и след нейното разпущане. Н. Ферманджиев, РХ, 235. Движи се напред към поставената си задача .. Никакво разпущане, .., когато трябва да се действа по начертания план, което би те забавило. З. Сребров, Избр. разк., 43. Правят се къси максимални спринтове на 25-30 м с възможно най-голямо разпущане мускулите на раменния пояс и ръцете. Ем. Жечев, Б, 180. Хенрих искал да разпусти жена си, а папа му недозволил, защото разпущането е забранено в католическата църква. Г. Йошев, КВИ (превод), 271.