РАЗПУ̀ЩАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Разпускане, разпущане. Тая вода въодушевлява тялото по следствию на едно разпущание, изгонва болезнените начала и всичко, което е вредително на здравето, дотолко, щото очистя совсем тялото и му връща напрежното здраве и напрежната сила. ЦВ, 1861, бр. 42, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)