РАЗПЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; разпъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пъдя, гоня, отпъждам в разни посоки множество от хора, животни; разгонвам, разпръсквам. Едър конник се показа на десния край на площада. Той махаше дълъг бич във въздуха и разпъждаше тълпата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 122. В двора ни нападат няколко едри зли кучета, но познатият глас на селянина ги разпъжда. Л. Стоянов, Х, 128. Децата почнаха да разпъждат хищниците с тояги. Орлите махаха тежко с крила и отлитаха. М. Дракова, ПБК (превод) [еа]. Е д н а м о м а (на децата): — Какво правите тук? Хайде си играйте! (Разпъжда децата.). В. Друмев, Съч. І [еа]. Разсърдил се е Петлан войвода, че не му било нещо по сгода .. Скокна, разпъди всички кокошки, както кълвяха жито. А. Разцветников, СД [еа].
2. Разг. Пъдя, отстранявам от работа, служба голям брой служители; разгонвам. Александър обявяваше някакво невиждано обновление на своето царство .., а на другата заран разпъждаше съвети и съветници. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 345. Доде е сая сашита, / тесте аршин е строшил, / .., / триста чираци разпъдил. Нар. пес., СбНУ XLIV, 283. Когато той стана главен редактор на вестника, разпъди всички стари и опитни журналисти.
3. Прен. За вятър, слънце и др. — правя нещо (облаци и др.) да се разсее, да изчезне, обикн. в различни посоки; разгонвам, разнасям, разпръсквам. Добрият стар вятър, бащата на стоте млади ветрове, докарваше и разпъждаше облаците. АнтПБП [еа]. Над реката се стовари буря от светлини и Монтег се гмурна под илюминациите, толкова ярки, като че ли слънцето внезапно бе разпъдило облаците. В. Измирлиев, ЧПЕ (превод) [еа].
4. Прен. Разг. Правя, спомагам някакво чувство, настроение, мисъл и под. да се разсее, да изчезне от съзнанието, мисълта ми или от съзнанието, мисълта на някого; пропъждам, прогонвам1. В хана влезе някакъв стражар .. Стоян .. нахлупи каскета над очи .. Дядо Никола забележи това, погледна сина си, погледна стражаря, но разпъди лошата мисъл. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. Присъствието му [на Влад] разпъждаше мислите ми. Добре че има общи фрази. Бл. Димитрова, ПКС, 124.
5. Остар. и диал. Изпъждам (в 1 знач.), изгонвам (в 1 знач.). — Мама ме разпъди от нощвите, не дава ми да меся! Т. Влайков, Съч. І, 1925, 239. В стаята влезе Черньо и .. направо каза на баща си: — Доведох ти снаха. Ще ни разпъдиш ли? К. Петканов, ДЧ, 476. Види се, че метежът .. станал негде си твърде голям, защото на Сур католиците гонили, похулили, пленили и разпъдили архиепископът си от този град. БКн, 1859, кн. 11, 205. На някого си на крака ся запила бълха, а той викал Крали Марка да му помогне, за да я разпъди и убие. П. Р. Славейков, Съч. V [еа]. разпъждам се, разпъдя се страд. Това им заявление не се взе под внимание, а се разпъдиха [избирателите] от изборът от самий председател на бюрото. С, 1894, бр. 1485, 3.