РАЗПЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; разпъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Рядко. 1. Разпъпвам се (във 2 знач.). Белият вятър лъхаше дърветата — скоро щяха да разпъпят буките и трънките да цъфнат. Л. Петков, ПЛ, 21.
2. Прех. За вятър — ставам причина пъпките на дърво, цвете и под. да се разтворят леко в началото на неговото разлистване, цъфтеж. В роса и мляко утрото се къпе / и колко много птици по стрехите! / А вятърът дърветата разпъпил, / с крило зелено чука по вратите. Ст. Стойчев, МСП [еа]. Топлият вятър, който духа от няколко дни, ще разпъпи дръвчетата.
РАЗПЪ̀ПВАМ СЕ несв.; разпъ̀пя се св., непрех. 1. За пъпка на растение — пуквам се и се разтварям леко в началото на разлистването, цъфтежа на растението; разпуквам се, разпъпвам. Когато някоя пъпка .. се разпъпила ..; тогава сякаш, че това цвете ни казва, че .. чрез свойта хубост .. носи в себе си както веселбата, така и пакостта и разкаянието. Д. Попов, СбРС (превод), 74.
2. За растение — разтварям леко пъпките си в началото на своето разлистване, цъфтеж; разпъпвам. Долу край реката се разпъпиха няколко върби-джуджета. Цв. Стоянов, Избр. пр ІV (превод) [еа]. ● Обр. Пролетта дойде необикновено сочна тази година. Тя се разпъпи най-напред в младите кории край Тунджа. П. Константинов, ПИГ, 98.