РАЗПЪ̀РХВАМ, -аш, несв.; разпъ̀рхам, -аш, св., прех. Рядко. За птица, насекомо — започвам да пърхам (в 1 знач.), да трептя с криле, тяло; разпърхвам се. Преди да навлязат в гората, Тотото скритом развързва пилето, то разпърхва криле и подхвръква встрани. Г. Краев, Ч, 19-20.
РАЗПЪ̀РХВАМ СЕ несв.; разпъ̀рхам се св., непрех. 1. За птица, насекомо — започвам да пърхам (в 1 знач.), да трептя с криле, тяло. Той се доближи до птичето, но то се разпърха и литна. ● Обр. Кой повика? / Кой почука тихичко отвън? / .. / Дебом сухата жена занича, / а в гърдите ѝ врабец плашлив / се разпърха. Бл. Димитрова, Л, 193-194.
2. Прен. С предл. о т и в съчет. със същ. р а д о с т, щ а с т и е и под. или самост. Започвам да пърхам (в З знач.), да приказвам много, оживено и да правя бързи кратки движения, обикн. поради силно вълнение. Настаниха се и макар че циганчето, разпърхано от щастие, не престана да бръмчи, Горана през целия път мълча. В. Ченков, ПС, 72. Като го видя на прага си, тя се разпърха и го обсипа с приказки. // Прен. За сърце — започвам да пърхам (в З знач.), да туптя учестено, бързо, обикн. под напора на силни чувства. Напоследък сърцето му от време на време тупаше тревожно, но сега то се разпърха като заклан петел. Г. Караславов, ОХ ІV, 569.