РАЗПЪ̀Т м. Остар. и диал. Кръстопът; разпътие, разпътица, разкръстница, раздрум, разкол. Кой ме изхвърли на разпъти? / О, и коя враждебна власт / умът със съмнение размъти, / душата ми изпълни със страст? К. Христов, (превод) Мис., 1899, кн. 5, 483. Че помина едно лудо младо, / та ѝ зело венец от главата, / .. / фърлило го на друм, на раздрума, / на раздрума, на път, на разпът. Нар. пес., СбНУ ІІ, 33.