РАЗПЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. За човек — който нарушава общоприетите нравствени норми, морал и води разпуснат живот; безпътен2, развра̀тен, порочен, покварен. На обед облаците се разбъркали и между два слънчеви лъча на земята се спуснала Смарайда в черен сукман, без пояс и престилка, както било при разпътните жени. Д. Вълев, Ж, 103. Тя не знаеше, че там я чакаха вече безсърдечните разпътни мъже от улицата. Г. Райчев, ЗК, 95. Би трябвало да се запита всеки, който говори за аристократичния си произход, дали между прадедите му има някой тираничен, алчен, разпътен, лош и жесток човек? Д. Илинова, ЧТЧ І (превод), 144. Според человеците и според обстоятелствата показваше се искрен или притворен, .., скромен или разпътен. Г. Кръстевич, ИБ, 273.
2. За живот — който е в противоречие с общоприетите нравствени норми, морал, който е изпълнен с разврат; безпътен2, развра̀тен, порочен, покварен. Такива са героите на романиста сензационист: когато са богати, те живеят разкошен, бляскав и разпътен живот. Б. Ангелов, ЛС, 293. Обзе я дълбоко отвращение, почувства, че порокът няма да я облекчи повече от комедията с разкаянието. Напразно се бе мъкнала из всички квартири в Латинския квартал, напразно се бе отдавала на покварен и разпътен живот. П. Пройкова, ТР (превод) [еа].